Проектът „Васко на мама и папа“ се проваля

Коментар на Калина Андролова, публикуван в БНР

Кандидатът за кмет на София Васил Терзиев е интересен за коментар, защото в неговата кандидатура има много елементи на сблъсък. На пръв поглед изглежда, че Васил Терзиев е проект, който се конструира с импулс отвън, като се ползва сезонната платформа ПП. Изглежда така, сякаш профилът на Терзиев е подбран, за да привлече противоположни ъгли на социума, хем успешен предприемач, хем свързан със САЩ по работната линия на баща си и по линия на своя личен бизнес, хем представен от претенциозната градска десница, хем с тежки и максимално дълбоки корени в ДС. Пълна конвергенция, на каквато се надяваха комунистите в края на 80-те! Всъщност появата и развитието на Румен Радев като президент, неговият висок резултат от смесения електорален вот – левия спектър плюс част от десния, и част от мълчаливото негласуващо мнозинство, зададе прогнозната схема за употреба на хибридни политически образи. Терзиев е изчислен така, че да събере на балотажа десния антиГЕРБ вот и едновременно с това да привлече гласоподаватели на БСП, както и аполитични млади хора, които биха могли да се идентифицират със заниманията му в областта на рисковия капитал, иновациите и високите технологии. Съответно някой се е погрижил БСП да абдикира от битката за София на първи тур. И умело посяга към 100% от бесепарския вот на втория тур, плюс вота на бивши военни, бивши ВКР-та, бивши разузнавачи, на голяма част от хората, свързани със службите на комунистическата държава.

Интересно е, че Васил Терзиев не е ново лице за дясното пространство. Той е гравитирал и често е бил спонсор на политическите усилия на т.нар. градска десница. Остава загадка защо точно в този момент Васил Терзиев от просто спонсор е поел ангажимента за активно участие. Възможно е подбудителите да са лансирали Терзиев с идеята, че налаганото през годините публично унижение на всички, свързани с ДС, днес би могло да донесе политическа печалба на балотажа, особено пък употребено в модерен контекст – млад предприемач от екосистемата на иновативната индустрия и дете на забележителни кадри от ДС. Но по-вероятно е друго: Терзиев да е бил въвлечен с планираното намерение да се извадят фактите за ДС, които да отблъснат десния избирател. Или най-глупавият вариант, който е съвсем логичен за неупотребата на мислене, която винаги наблюдаваме при ПП: натиснали са за Терзиев, защото може да извади пари за кампанията, без да се интересуват подробно кой всъщнност е той, има ли свързаност с ДС и изобщо става ли за тази позиция – кмет на София. Управлението на лична фирма няма нищо общо с политическото управление. Свидетели сме как ръководителите на ПП се опитват да търгуват личните си интереси в международната дипломация все едно са на пазара. За тях не е проблем да поискат нещо от който и да е представител на американската администрация, като предложат в замяна всичко, от което се интересуват контрагентите. Обикновено ПП просят помощ, тоест да бъдат подкрепени във властването си, като междувременно се опитват да използват американското влияние, насочвайки го за разправа с политическите си опоненти. Казано по друг начин, непрекъснато донасят. Със сигурност американците са озадачени, че съществуват и такива образци на политическото безкултурие. Но на Балканите всичко е възможно. Това поведение, разбира се, не е държавно управление, това е тежко неразбиране на смисъла да имаш политическа власт, при това придружено от генетично обосновано и почти налудно дупедавство.

ДБ логично се чувстват потресени от прекалено плътната свързаност на Терзиев с ДС. Отделно от това, експертите по комуникации на Терзиев правят груби верижни грешки, следващи една от друга. ДБ дори очакват Васил Терзиев сам да се откаже от надпреварата, защото считат, че шансовете му да обедини десния софийски вот не са високи. Все повече партийното ядро на костовата партия, както и висшия кръг на партия „ДА България“ считат, че Терзиев не е техния кандидат за кмет, именно защото не ги изразява като профил на независим и самослучил се бизнесмен със семейни традиции в демократичния спектър. Остава въпросът: не знаеха ли ПП/ДБ, че Васил Терзиев е толкова тясно свързан с ДС?! Той не им ли е казал това, когато са обсъждали кандидатурата му?! Не им ли е казал и преди този факт, когато са приемали финансовата му подкрепа?! Освен това става ясно, че Васил Терзиев е уязвим в момента и откъм скандали в личен план, а в битката за бюджета на София от над два милиарда лева несъмнено ще бъдат употребени всички средства. Българският избирател е страшно толерантен към личния живот на политиците, не може да бъде скандализиран от абсолютно нищо, но избирателят от градската десница не би могъл да приеме точно това, което в момента му се предлага – децата на ДС, които се образоваха и израснаха в лукса на заграбените активи при разграждането на тоталитарната държава, да управляват съвсем спокойно всички останали хора, които бяха битово унижени от несправедливостта на т.нар. преход. Помня как нашите родители се давеха безпомощно в нарочно организираната буря, докато бързозабогатяващите чрез източване на държавните активи поглеждаха високомерно и пожелаваха на всички потъващи приятно къпане.

Хибридните политически профили като този на Терзиев биха могли да бъдат много успешни, но носят и своите рискове от пълен провал, ако политическият маркетинг не е добър или е невъзможен. Защото как един пиар на ПП/ДБ би могъл да обясни на драгия избирател, че Терзиев хем има прекалено много общо с ДС, но хем „твърдо“ се разграничава за целите на кампанията. Когато става дума за избори, грубото провокиране и заблуждаване на гражданите има много висока цена. А профилът на Терзиев е груба провокация към антикомунистическите възгледи на десните избиратели. И съвсем логично е гласуването за кмет на София да се превърне в специална емоция за всички десни, които съзнателно ще се насочат към кандидат, чиято най-важна характеристика е, че не е Терзиев. Защото, когато ръководството на партията демонстрира неуважение към избирателя и подхожда към него като към всеяден и крепостен индивид, интелигентният избирател неминуемо доказва обратното.